– Населението на „Южен“ гони 100 000 души, а в района има едва 3 детски ясли и 9 градини. Как може да се реши този проблем?
– Българинът винаги иска неговото да стане веднага, задължително за чужда сметка и ако може – някъде другаде, не в собствения му имот. Правата се знаят, а задълженията удобно се заобикалят. Как да строим детски градини в „Южен“? Трябва да купим земята от някой частник, който вероятно ще ни я продаде на цената на златна мина. Хората не искат да дарят 30 квадрата за тротоар и път, че за детска градина ли ще дадат! Затова единствената проектирана засега е на бул. „Ал. Стамболийски“. Тя е с 8 групи и това е.
– Г-н Язов, предстои реконструкцията на ключовата за „Южен“ улица „Даме Груев”. Как ще спасите района от транспортен хаос?
– Страховете на хората са основателни, защото ремонтите на важни трасета без осигуряване на алтернативни маршрути е стара практика в Пловдив. Сега сме заложили на добра организация, която да спести нервите на шофьорите, макар че затруднения със сигурност ще има. Бързаме, защото ул. „Даме Груев“ трябва да е готова, преди да започне работата по пробива под гарата. Изпълнението е разделено на три етапа. Първият е от бул. „Македония” до ул. „Охрид”, после оттам до ул. „Тодор Александров” и третият – до надлез „Родопи”. През цялото време „Даме Груев” частично ще се използва, като движението в съответния затворен участък ще се пренасочва към най-близката успоредна улица – „Дрин”. Затова в момента ремонтираме нея. Тя е тясна и едва ли всички автомобили ще минат оттам, но все пак ще е алтернатива. Хората обаче трябва да проявят и търпение. След реконструкцията „Даме Груев“ ще стане хубав булевард с 4 ленти, осветление и много паркоместа. За живеещите в североизточната част на района той ще е и най-бързата връзка с надлез „Родопи“, а оттам – с „Източен“ и „Тракия“.
Ще има неудобства по време на строителството, но за хубавото се иска и малко търпение
– Стана дума за пробива под гарата. Развръзката с него ще засегне ли частни имоти, западно от бул. „Македония”?
– Според одобрения ПУП пробивът излиза някъде в началото на стадион „Спартак”. После развръзката е проектирана така, че минава през няколко частни имота. И затова хората обжалват. Аз имам решение и ще го предложа на проектантите. Ако мястото на изхода от пробива се промени, а движението на влизащи и излизащи от тунела автомобили се раздели, трасето може да не засяга частните имоти. Това ще спести време и разходи за съдебни дела и като цяло ще помогне за реализацията на важния проект, без да се влиза в конфликт със собствениците на въпросните терени.
– Какво е бъдещето на бул. „Александър Стамболийски“, който е друг трън в петата на всеки кмет на „Южен“?
– Там проблемът е много сериозен, а решението – изключително скъпо. В два поредни устройствени плана на града булевардът е заложен като четирилентов. Нито бившите кметове на „Южен“, нито градската администрация обаче са направили нещо по въпроса. В същото време са издадени разрешения за строителството на десетки нови сгради, при това доста високи, с хиляди апартаменти в тях. Не знам къде се отводняват всички тези сгради. Всички обратни води от Околовръстното на Пловдив до „Ал. Стамболийски“ се събират в колектора под този булевард. В същото време тръбата е малка и плитко заровена – за отдалечените имоти няма как да се постигне необходимият наклон. Затова, преди да мислим за реконструкция на булеварда, трябва да се изгради новият Южен колектор с голяма пропускливост и дълбочина. Изпълнението ще струва около 120 млн., а още поне 20 млн. ще трябват за реконструкция на „Стамболийски“. В същото време цялата приходна част на бюджета на Пловдив е около 150 милиона. Това означава да вземем всички пари на пловдивчани за 1 година и да реализираме този проект, без да забием и един пирон в другите райони, което е абсурдно и никой в града няма да се съгласи.
Надяваме се от ВиК да изградят колектора и едва тогава да мислим за разширяването на булеварда, за което слушам от 30 години.
– Градът се разраства към Родопската яка. „Южен“ вече изпревари по население „Централен“, а се твърди, че по брой на реално живеещи вече гони Стара Загора. Хората в „Беломорски” и „Остромила” обаче все така газят в кал и прах. Какво е решението?
– Общинската администрация от години си затваря очите за този проблем. Време е за умело планиране и след това да се спазва разписаното. В противен случай разрастващият се Пловдив ще се превърне в сбирщайн от неуредени махали. Проблемът обаче не е само в проектантите и администрацията, защото те често влизат в колизия със собствениците. Подземна инфраструктура не може да се гради, без да се засягат частни терени. А хората са много ревниви, когато става дума за тяхното. Администрацията не трябва да работи на парче, а да има дългосрочна визия и да предвиди какво ще се случи в тези квартали след 10-15 години. Собственикът тогава ще знае – тук е пътят, тук ми е входът, оттук минават каналът, кабелите и т.н.
Много важно е от ВиК да спрат да издават разрешителни за хора, които са си купили ливада, а искат да вдигнат в нея палат.
Сега в „Беломорски” е пълен хаос – нямаш достъп до питейна вода и ти разрешават да си направиш сонда. За обратните води копаят септични ями сякаш сме в средновековието. В един момент, понеже инвеститорът няма ПУП, съседът му затворя входа, защото е решил, че не иска пред къщата му да минават коли. Следват разправии и съседски войни.
Същото е и в „Остромила”. Цифром и словом там има две истински улици. Като нацепим цялата земя наоколо на малки квадратчета, става страшно. Идва собственикът на имота и казва: Построих си къща на ливадата и искам да имам път! Питам го: Оградата ти на улицата ли е или по-навътре? И той е учуден: А защо да е по-навътре? Ами как да ти направим улица и къде да оформим тротоара? Комшията му отсреща и той сложил оградата на пътя. По стандарт даже ширината на временната улица е 7 метра, но строежите са ги изяли. Има и друго – като асфалтираме пътя, трябва да го отводним някъде. Никой обаче не иска да отстъпи земя. Всеки строи до границата на имота и след това се жалва, че няма път и инфраструктура. Преди време имах уникален случай с един трафопост. Правим го за собственика на близкия имот. Трябваше да вземем 12 квадрата от него, а човекът реагира възмутен: как ще си дам от земята! Ами нали за тебе го слагаме? Какво ще направиш на тези 12 квадрата – кучешка колиба ли? А гражданинът сърдит, вика и псува държавата.
– Известно е, че сте фен на Локото. Какво мислите за проекта за новия стадион на Лаута?
– Трябва да отговаря на всички изисквания – и наши, и европейски – за безопасност, за достъп, за осигуряване на места за журналисти, гости и т.н. А преди всичко проектът трябва да е съобразен с българския Закон за устройство на територията. Доста трудна задача. Проектирането е сложно, а самото изпълнение – не чак толкова. Мисля, че екипът работи добре и в крайна сметка ще се получи един добър стадион, който да отговаря на нуждите на нашия град.
Интервюто е на Валентина Йеремиева /вестник Марица/ и е публикувано без никаква промяна.