„Даме Груев“ и „Кукуш“ ще станат като булеварди в „Южен“

„Даме Груев“ и „Кукуш“ ще станат като булеварди в „Южен“

„Даме Груев“ и „Кукуш“ ще станат като булеварди в „Южен“, каза Кметът на Район „Южен“ Костадин Язов пред Пловдив Прес

  • Бетонният мост няма да се пипа, преди да стане пробивът под гарата
  • Имам идея да асфалтираме павираните кръстовища, опасни са
  • Нормативен абсурд – наемът за паркомясто е 20 лева, а разрешителното струва 40
  • ГЕРБ в Пловдив ще вкара 4+1 депутати на парламентарните избори
  • Стадионът на Локомотив (Пд) ще се построи в заложените срокове

– Г- Язов, 5 млн.лв. от бюджета на Пловдив ще бъдат дадени на районните кметове. С колко пари ще разполага район „Южен“ и за какво ще ви стигнат?

– Хубаво е да се раздели бюджетът на две. Инвестиционната и капиталова програма на голямата община Пловдив и инвестиционната и капиталова програма на район „Южен“. Защото голямата община така или иначе инвестира на територитята на Пловдив. Оттук насетне нищо конкретно не може да се каже, защото това, което е качено като проект за бюджета на Пловдив, не е много подробно разписано и е още рано да се правят коментари по конкретни казуси. Вероятно, малко преди гласуването, отделните бюджети по райони ще излязат. Засега имаме гаранции, че за 2021 година всеки район ще разполага с около 500 хил. лева. за капиталови разходи. За сравнение – миналата година тази сума беше 300 хил. лева и с нея успяхме да направим два паркинга, подменихме тротоарната настилка по ул. „Македония“ в участъка между „Кукуш“ и „Даме Груев“. Преасфалтирахме частично ул. „Трети март“ до Кожния диспансер. Преасфалтирахме ул. „Дрин“ и частично „Братя Бъкстон“, защото тези две улици трябва да поемат трафика по време на реконструкцията на ул. „Даме Груев“, която е основна артерия в района. Тези две улици ще са нещо като байпас за движението.

– Кога най-сетне ще започне работата по ул. „Даме Груев“?

– Процедурата протече миналата година, има избран изпълнител, но в момента се обжалва и е в КЗК. Очакваме КЗК до края на февруари да излезе с решение. Надявам се да няма последващо обжалване във ВАС и реконструкцията да започне.

– Какво предвижда реконструкцията?

– Общо взето, е ясно, че се предвижда цялостна подмяна на инфраструктурата – водоснабдяване, канализация. Но ние успяхме да преоразмерим проекта от две в четири ленти – по две в двете посоки, при това в рамките на съществуващия сервитут на улицата. Предвидени са и паркинги край платното, така че ще заприлича на бул. „Васил Априлов“, но ще има възможност за паркиране. Реконструкцията ще се изпълнява на няколко етапа. Този проект е към капиталовите разходи, които предвижда голямата община, както уточнихме в началото.

– А вие за какво харчите парите, които ви отпускат директно?

– Миналата година сме похарчили около 240 хил. лева за кръпки, за пренареждане на павета. „Южен“ е от районите с най-много павирани улици. Имах една идея, която не успях да осъществя миналата година, а тя беше да асфалтираме поне едно павирано кръстовище. Тези места са много опасни за участниците в движението, а също и за случайно минаващи хора, защото оттам хвърчат павета. Там, където автомобилите завиват, се получава триене и натиск върху настилката и се създават предпоставки за вадене на паветата.  Освен това при дъжд и сняг тази настилка става много хлъзгава и опасна.

За тази година в бюджета имаме заложени средства да асфалтираме едно кръстовище на ул. „Михалаки Георгиев“ и на „Акад. Петър Динеков“. Оказа се, че това ще струва малко повече, отколкото смятахме, защото основата под павираната настилка е доста по-различна от тази под асфалта и връзката между двете настилки е по-специфична. Смятам, че експериментално ще успеем да направим този ремонт успешно и за в бъдеще да асфалтираме и други павирани кръстовища, цялата ул. „Скопие“, другите павирани улици, които в нашия район са доста натоварени, а не са изчислявани навремето за толкова тежък трафик и камиони от по 40 тона. Иначе тази настилка се е водела като най-трайна, срокът й на годност е изчисляван навремето на 75 години, но на 25 години трябва да се препавира – т.е. павето да се обръща откъм нова, неизтъркана страна. Истината е, че вече нямаме павьори, които могат да го правят това. Виждаме, че на местата, където се прави ново препавиране, резултатът е лош. Освен това, за да се препавира добре една улица, тя трябва да се затвори открай-докрай. А при сегашния интензивен трафик това няма как да стане.

– Кои проекти ще реализирате през тази година? Отлага ли се ремонтът на ул. „Кукуш“ и какво става с Бетонния мост?

– В края на миналата година успяхме да направим ПУП и да приложим регулацията на ул. „Кукуш“. Това е първото условие, за да може да се коментират проекти и да се планират етапи на изграждане. Оттук насетне разговорите с държавното предприятие са или те да платят проекта на Община Пловдив да го изгради, или общината да направи проекта, а те да го изградят. Изясняването на всички детайли около реконструкцията на ул. „Кукуш“ е задължителното необходимо условие, преди да се заговори за съдбата на Бетонния мост. Във всички разговори на няколко пъти ми се наложи да обяснявам, че Бетонният мост и инфраструктурата около него с всички връзки за трафика, няма как да се бутнат, защото е единствената връзка на район „Южен“ с централната градска част. Това е така, въпреки че има връзки от Коматевския възел и от надлез „Родопи“. Но надлезът се ползва предимно от жители от селищата на Родопската яка.

– Тогава кога да очакваме отговор на въпроса за съдбата на Бетонния мост?

– Повтарям, че Бетонният мост не трябва да бъде пипан, докато не се направи пробивът под Централна гара. След това трябва да се нивелира релсовият път и да се види къде отива нивото му под моста. Защото сега различни „знаещи“ твърдят, че линиите са 40 см под нивото и въпреки това влаковете свалят пантографите като минават под него. Като се изясни този въпрос, следват два други – новият мост на каква височина ще е и откъде ще са му заходите, за да не се наложи „да качваме колите по него с асансьори“. Защото ако наклонът стане над 3%, то заходът му ще трябва да е чак след ул. „Авксентий Велешки“, което го обезсмисля.

Тоест, преди да стане пробивът, не можем да говорим конкретно за Бетонния мост. Казвам го, защото се появиха специалисти, които твърдят, че може нещо да се прави, докато го има старото. Аз не мога да си обясня как това ще стане.

Първо трябва да се направи пробивът под Централна гара с цялата съпътстваща инфраструктура и връзките с ул. „Кукуш“, която реално става булевард с по две ленти в двете посоки, ул. „Даме Груев“, която също става с четири ленти, връзката на пробива с бул. „Македония“, който да отвежда трафика до бул. „Ал. Стамболийски“ и от западната страна да довършим ремонта на „Акад. Петър Динеков“ за връзката с Коматевско шосе. Тоест, да изградим един паралелен булевард на бул. „Христо Ботев“ откъм южната страна на жп линиите. Ако тази нова артерия бъде изградена, аз като живеещ на бул. „Македония“ ще предпочитам да минавам през други маршрути, а не да се качвам на Бетонния мост. Защото по ул. „Кукуш“ без светофари за минута-две ще съм на надлез „Родопи“ и оттам ще си направя връзката. А сега всички знаем какво се случва в час пик, когато слизаш от Бетонния мост и се опиташ да направиш ляв завой към „Авксентий Велешки“. Ако в колоната има млад шофьор, става още по-весело.

– Продължава ли и тази година абсурдът да взимате наем от 3 лв. от маса за мартеници, срещу което да им давате стикер, който струва 5 лв.?

– Продължава. Мога да ви кажа и друг парадокс – издаваме разрешение за паркомясто, което струва 40 лева, а наемът му – 20 лева. Човекът идва с всичките документи, плаща си наема, но не си плаща разрешителното. Същото е и с мартениците – стикерчето струва 5 лева, а наемът на квадрат е 1,50, за два квадрата 3 лева. В голямата община вече работят по промяна на наредбите, но за тази година едва ли ще стане. Така че и тази година ще наблюдаваме абсурди от този род.

– За политика ще говорим ли? Кои са вашите номинации за листата на ГЕРБ?

– Ще изчакаме да видим какви са решенията на Изпълнителната комисия на партията. По устав този орган има право да подреди листата такава, каквато я смята за най-удачна. Всеки член на ГЕРБ има право да прави номинации. Аз лично за себе си съм сигурен и ще номинирам енергийния министър Теменужка Петкова, защото миналата година Община Пловдив спечели проект през Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) на стойност 600 хил. евро и ще осветим два района с LED осветление – „Централен“ и „Южен“. За „Южен“ участъкът е западно от „Македония“, северно от „Н. Вапцаров“ и по „Акад. Петър Динеков“ целия участък покрай линиите до бул. „Н. Вапцаров“. Така че, виждам, аз откакто съм кмет на района, тя е направила много за града. Излезе класирането, в етап сме на обявяване на процедура по избор на изпълнител, ще бъде на инженеринг. Кметове на райони и кметски наместници нямат право да бъдат номинирани. Аз съм убеден, че трябва да има млади хора в листата, които дори и да не са на избираеми места, ще придобият опит.

– А вие ще приемете ли номинация, ако някой издигне кандидатурата ви за депутат?

– Както казах, нямам право, а и имам доста работа като районен кмет.

– Как ще коментирате активността на областния управител Дани Каназирева, нея също я спрягат за водач или поне за избираемо място в листата на ГЕРБ?

– Тя има доста работа като областен управител. Но не виждам причина да не е в листата, тя беше активен член на ГЕРБ в началото. Но все пак, ако тя иска. В крайна сметка всичко се решава в Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Сред имената, които се въртят още, са на музиканта Калин Вельов. Аз лично смятам, че Вежди Рашидов трябва да е в нашата листа, защото на последните три избора той се яви като успешен кандидат от Пловдив.

В крайна сметка до края на февруари нещата трябва да се изяснят. Областният координатор трябва да направи проекта на листата и да я предложи на ИК на ГЕРБ, която да одобри крайния вариант.

– Каква е вашата прогноза за изборите?

– Резултатите ще са близки до това, което излиза от социологията. Разбира се, важно е колко партии ще влязат в парламента. Аз виждам 4 сигурни мандата на ГЕРБ в Пловдив плюс 5-ия от преразпределението по системата Хеър-Ниймаер. Така че – 5.

– Вие сте известен с привързаноста си към Локомотив Пд. Какво става със стадиона? Колежът на Ботев расте всеки ден, а на Лаута се бавят?

– Стадионът ще стане. Има малък проблем с документацията, която трябва да се преработи, защото се оказа, че има три плана на Пловдив, които се разминават. Нямаме виза за проектиране, но до дни архитектите ще изготвят мотивирано предложение за скица за виза. Има вече геоложки доклад, минаха полевите изпитания за натоварването на почвата, което е задължително условие за проектиране на трибуна с над 1000 зрители. Успокоих се, защото се оказа, че пясък излиза чак след 7-ия метър, което значи, че ще е стабилно, особено трибуна Бесика. Има за преместване един канал за дренажната система, но в общи линии всичко си върви в сроковете. Вярно е, че ще се строи по-бавно от този на Ботев (Пловдив), но в договора с изпълнителя има клауза, че стадионът на Локомотив трябва да функционира, докато текат стоителните работи, а няма как да се строи, докато играят фуболистите, това ще води до забавяне. А на Колежа строят, когато и както си искат, няма какво да ги бави. Пожелавам им да нямат проблеми.

Спас КУЗОВ Пловдив Прес